Джипка до джипка, юнак до юнака,  триста коня пръхтят под капака.

Джипка до джипка, левент до юнака, 
триста коня пръхтят под капака.
Мила моя, льо синоптичко,
сладкопойно ле, пиле-птичко.

Всеки път, мила майно,
когато се джипка лишава,
левент плаче горко и скрито
за правосъдната ни система. 

Когато изчезне клонирана джипка,
едно котенце нейде умира;
котето към този момент няма да припка,
няма лапички да простира.

Юнак без джипка не може -
желае да го гъделичка тя. 
Юнак се чудом тревожи: 
кой ми е ял от паничката?

Кой ни краде, мале, джипките?
Кой щипе пачки от щипките?
Кой ни чегърта джуджетата?
Кой надзърта по чекмеджетата?

Откак се е зора зазорила,
майно льо, прекрасна-мила,
кон до коня пръхтят под капака,
съхне и вехне без джипка юнака.